На 25 декември християнският свят отбелязва Рождество Христово – един от най-големите църковни празници, който почита рождението на Исус Христос. Това събитие полага началото на новото летоброене, въведено от римския монах Дионисий Малки през 754 г. от основаването на Рим.
Според Евангелието, Исус Христос се ражда във Витлеем, в пещера, използвана за подслон на овцете. Тъй като Мария и Йосиф не намират място в страноприемницата, те се подслоняват в пещерата, където Младенецът е положен в ясла. Раждането му е озарено от чудна светлина, а ангели известяват пастирите за идването на Спасителя. Първи се покланят на Христос витлеемските пастири, следвани от трима източни мъдреци, водени от Витлеемската звезда.
Празникът е съпроводен от богослужения и традиции. В България Рождество започва с коледуване – обичай, в който млади мъже, наречени коледари, обикалят домовете през нощта, пеят песни за здраве и благополучие и получават дарове от стопаните. На следващия ден даровете се разпределят, а краваите се подаряват на избрани момичета.
На Рождество Христово имен ден празнуват Христо, Христина, Радослав, Кристиян и други, чиито имена са свързани с празника. Празничният цикъл завършва със Стефановден на 27 декември, посветен на архидякон Стефан, първият мъченик на християнската църква.