В ранните часове на тази сутрин преминахме към зимното (астрономическо) часово време, като стрелките на механичните часовници се върнаха с един час назад, от 4 на 3 часа. Това е стандартната практика за повечето мобилни устройства и компютри, които направиха промяната автоматично. Зимното време се използва от октомври до март, докато през пролетта и лятото преминаваме на лятно часово време, което дава по-добро съвпадение между светлата част на деня и активните часове.
Идеята за смяната на часовото време се появява още през 1784 г., когато американският учен и дипломат Бенджамин Франклин предлага на парижани да стават и лягат по-рано, за да се пести осветление. Реално обаче, практиката е приложена за първи път от германското правителство по време на Първата световна война през 1916 г., като начин за спестяване на гориво. Великобритания също въвежда лятното време в същата година, а след нея, през 1918 г., го последва и САЩ.
Съвременната смяна на времето в Европа започва през 1976 г., като инициатива на Франция, за да бъде по-добре съобразена дневната светлина с работния ден. България официално възприема смяната на времето през 1979 г., а от 1997 г. лятното часово време започва в последната неделя на март, когато в 3:00 часа сутринта часовниците се преместват с час напред.
През 2019 г. Европейският парламент гласува за премахването на сезонната смяна на времето. Всяка държава-членка на ЕС обаче трябва сама да реши дали да премине изцяло към лятно или зимно часово време, а окончателното премахване на тази практика предстои в бъдеще.