Игнажден, който се отбелязва на 20 декември, е един от основните зимни празници в България. Той съвпада с деня, в който църквата почита свети Игнатий Богоносец, ученик на апостол Йоан Богослов.
Традиционно Игнажден символизира началото на новата година според народния календар и се свързва с определянето на късмета и благополучието на домакинството за предстоящата година. Празникът също така открива празничния цикъл, който води до Коледа.
На Игнажденската вечеря се поставят само постни ястия, като риба може да се консумира за последен път по време на Коледния пост. След този ден тя вече е забранена до края на постите. На трапезата се слагат ястия в нечетен брой, включително варен боб, жито, царевица, ошав, кисело зеле и лук. Неизменен символ на празника е прясната питка, известна като игинашка питка.
Върху питката и суровото жито, поставено на масата, се забожда свещ, която се запалва преди вечерята. Най-възрастният член на семейството прекадява масата с тамян и обикаля дома и стопанските постройки, молейки се за плодородие през новата година. Обредът завършва с вдигане на трапезата към тавана с пожелание: „Толкова високо да стане житото!“
Суровото жито, орехите, игинашката свещ и пепелта от каденето се съхраняват за следващите години, тъй като се вярва, че те носят берекет. По време на вечерята не се става от масата, за да не „избяга“ късметът, а ако някой трябва да стане, той се движи наведено, за да осигури добра реколта.