В ранните часове след националното крушение (1:6 от Турция) босът на БФС Георги Иванов се появи като яростен критик – не просто на треньора, а на целия корупционно изпълнен футболен „организъм“ у нас. Той излезе с откровение: “С тези футболисти България няма никакъв шанс да се гордее с футбола си.”
Тоест – не просто провал, а морален срив пред очите на държавата и футболната общественост.
Терор срещу националите или дълго подготвяна атака?
Иванов не се ограничи само да констатира. Той хвърли мълнии по клубовете и по системата:
Обвини БФС, че “определя правилата”, но после се измъква, когато стъпките на собствената му администрация бъдат под въпрос.
Камъкът на спор сана – измислената идея, че клубовете трябва да изсипват български юноши, докато администрацията усеща само удобства.
Изтъкна, че в София има 130 картотекирани юношески футболисти и 277 отбора до 14 г., цели 15 игрища – но „школите” били печеливш бизнес за безработни легенди, които никога не са били лидерите, а просто продавачи на надежда.
Нека да си го кажем направо: призив за реформи в система, която сам оглавява – звучи като грозна игра на думи преди да се разкрие истинската му цел.
Георги Иванов: основен проблем или разноски БФС?
Най-поразително обаче е премълчаването: кой всъщност носи отговорност? Иванов обаче категорично твърди, че няма да я поеме – той прехвърля вината върху клубовете, на треньори, на системата, на “миналото”, на “някои отбори”.
Трябва ли националите да плащат цената за липсата на визия в БФС? Най-вероятно. А кой плаща за журналистите, за медиата, за разправиите?
Клика, шум и нищо реално
Тази атака е перфектната медийна димка – казани са много силни думи, но реалните ходове остават неясни. Напомня на футболен спектакъл: много шум, светлини и скандал, но нищо, което да променя реалността.
Ако Иванов всъщност иска да “вдигне” футбола, трябва да запише дясно – с действия, не с обиди. Без това – просто поредно шоу на единия, който командва БФС със страх, но се крие зад словесни куршуми.