Днес България отбелязва един от големите пролетни празници – Благовещение. Той е част от Великденския празничен цикъл и се чества всяка година на 25 март. Празникът има важно значение за всички християни, независимо от традицията и църквата, към която принадлежат.
Според Библията, на този ден Архангел Гавраил носи на Дева Мария благата вест, че тя ще стане майка на Спасителя на човечеството – Иисус Христос. В народните вярвания Благовещение е свързано и с идването на прелетните птици, както и с окончателното пролетно пробуждане на природата.
Народът изпълнява различни обичаи, свързани с празника, като например сеитба на зеленчуци и присаждане на плодни дръвчета за „благоприятен“ растеж. Пчеларите отварят кошерите, за да пуснат пчелите да събират мед. Момиченцата обикновено биват обрязвани на ушите, за да им сложат обици, а вярващите, че на Благовещение дори най-силната отрова губи своята сила.
Сред народните поверия се срещат и редица ритуали за защита. Смята се, че на този ден самодивите и самовилите излизат, а змиите и гущерите се „събуждат“. За да се предпазят от тях, хората палят огньове и обикалят къщите с тенекии и звънци, като изричат специални формули. Според вярванията това прогонва влечугите и ги предпазва от опасности през лятото.
На празничната трапеза традиционно се поставят риба, шарена пита и лучник. Именници днес са всички, носещи имената Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Евангелина, Ангел, Габриел.
Благовещение е не само религиозен празник, но и символ на пролетното обновление и новото начало в живота на природата и хората.