На 1 март българите празнуват Баба Марта – древен обичай, свързан с настъпването на пролетта и новата стопанска година. По традиция на този ден хората си разменят мартеници – амулети, изработени от бял и червен конец, които се носят за здраве и късмет.
Мартениците се закичват на хора, животни и дървета и се носят до определена дата или до първото виждане на щъркел, лястовица или цъфнало дърво. Червеният цвят символизира жизнеността и силата на слънцето, докато белият е знак за чистота и радост.
Според легендата първата мартеница била направена от Ахинора, съпругата на хан Аспарух, която изпратила на своя любим пресукан бял и червен конец чрез лястовица.
Традицията съществува в различни форми и в други балкански страни като Румъния, Северна Гърция и Молдова. От 2017 г. обичаят е включен в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство.
В различни региони на България се спазват интересни обичаи, свързани с Баба Марта. В Разградско хората закачат червен плат на плодните дървета, за да „разсмеят“ Баба Марта, а в Троянско и Хасковско домовете, животните и децата се украсяват с червени конци за здраве и благополучие.

