На 7 януари Българската православна църква почита паметта на Свети Йоан Кръстител, последният старозаветен пророк, който кръщава Исус Христос в река Йордан. Празникът, наричан от народа Ивановден, е свързан с много народни обичаи и традиции.
Свети Йоан Кръстител е известен като Предтеча, предричайки идването на Христос и подготвяйки пътя за Него чрез своите проповеди за покаяние и кръщение с вода. Той започва да проповядва на 30 години и става известен с призивите си за духовно пречистване. Йоан е обезглавен на 34-годишна възраст по нареждане на цар Ирод Антипа, като неговата мъченическа смърт и духовна чистота го правят фигура, почитана и обожествена в християнската традиция.
Иконите го изобразяват в пустинно облекло с камилска вълна и кожен ремък, символизиращи неговата морална чистота и достойнство. В лявата си ръка държи разгънат ръкопис с думите: „Покайте се, защото се приближава царството небесно“.
В България на Ивановден се извършват различни обреди и обичаи. Един от тях е обредното къпане за здраве, което продължава и на този ден след Йордановден. Младоженците, ергените и именниците участват в къпането, което се извършва от кума или девера. В Югозападна България се къпят и младоженките, както и малките момиченца до една година. Обредът включва размяна на подаръци, гостувания и празнична трапеза с традиционни ястия като варено жито, фасул, баница, печено месо и свински ребра със зеле.
На този ден изтича и срокът за новогодишните маскирани дружини, които изпълняват обичая коледуване, като накрая се извършва тържествено къпане и празнично хоро.
Имен ден празнуват всички с имената Иван, Иванка, Йоан, Йоана, Ваня, Ваньо, Калоян и много други.