На 30 ноември отбелязваме един от най-светлите църковни и народни празници – Андреевден, когато Православната църква почита паметта на Свети Андрей Първозвани. Имен ден празнуват всички с имена Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и техните производни.
Свети Андрей е наречен Първозвани, защото бил първият от апостолите, който последвал Исус Христос. Той се посветил на божествената истина още от младостта си и станал ученик на Йоан Кръстител. Когато Йоан показал на народа Иисус и казал: „Ето Агнецът Божий“, Андрей веднага поел след Него.
Андреевден е свързан и с прехода между сезоните и началото на зимата. В различните части на България празникът има различни наименования – Андрея, Андреевден, Едрей, Ендрин, Едревдън, Дрейовден или Мечкинден. На този ден хората вярват, че се случват мистични неща, и много моми гадаят за бъдещите си съпрузи, молейки за щастие и любов.
Една от най-популярните легенди разказва за Свети Андрей като покровител на мечките. Според преданията той бил господар на тези животни и ги използвал, за да прогонва зимата. Затова в България празникът е известен и като Мечкинден.
В навечерието на Андреевден жените не работят и приготвят вариво от зърна като царевица, фасул и овес. Вярва се, че така ще наедреят посевите през следващата година. Те също раздават част от варивото на съседите, за да бъде плодородна годината.
Според традициите, ако на този ден водата в кладенците е спокойна, зимата ще бъде мека, а ако е бурна – студена. На трапезата се слагат постни ястия от зърнени храни, като царевица, булгур, боб и леща.
Андреевден символизира не само религиозната почит към Свети Андрей, но и свързването на българската народна култура с природните цикли и вярата в доброто бъдеще.